Прибира се Иванчо вкъщи, влиза в тоалетната и от вътре по мобилния си телефон звъни на домашния си. Марийка вдига. Иванчо шепти:
- Котенце, много те обичам - и изключва.
Излиза от кенефа и пита Марийка:
- Кой звъня сега? Да не търсиха мен?
- Не, една приятелка звънна да пием кафе.
Известен с лъчезарната си усмивка кмет починал. Ковчегът с тялото бил изложен за поклонение.
Покрай него са наредени опечалени близки и познати.
Сред тълпата две жени си шушукат:
- Ле-ле, виж го само! Същият, както на предизборния си плакат - усмихнат, весел, като жив.
Ама, как така? Нали разправят, че го треснала светкавица?
- Да, бе - точно! - отвръща другата, - Обаче глупакът си помислил, че отново го снимат!