На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Менгемето отишло при бухала и му казало:
- Виж сега, мойто момче. - Отдавна се кана да те предизвикам на едно състезание по летене.
- По летене?! - зачудил се бухала - Че ти си от желязо бе, пич?! - Как ги мислиш тия?
- Абе не ми умувай, а дай да се качваме на блока, и който прелети по-далече - печели.
Речено-сторено. Качили се на блока, а менгемето скочило и полетяло надолу, точно както се очаква от едно менгеме и се сгромолясало на земята. Бухала елегантно политнал, кацнал до него и казал:
- Добре бе, пич! Не мога да разбера къде си тръгнал, като знаеш, че не можеш да се мериш с мен.
- Е добре де! - казало менгемето - печелиш! - Дай поне да си стиснем ръцете.