Вторник, 17 ноември 2026
|
Първомай
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Жените имат наистина удивителна интуиция. Те забелязват всичко, освен очевидните неща. Оскар Уайлд
Прочети още подобни вицове
17.11.2026
17.11.2026
16.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Учителката историчка: - Ученици, как оценявате моето присъствие във вашия клас? - Какво ти присъствие госпожо, то си е чисто робство, не го слушайте министъра на просветата! - казва Иванчо.
Разни
03.10.2017
2,855 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Парламентарната комисия за борба с корупцията се е саморазпуснала след като е трябвало да разследва имотите на Доган...
Реклама (или просто надпис) на тоалетна: Приятел в нужда се познава. Голяма нужда - голям приятел.
Моше преследва с танк Али през пустинята. Али има само "Калашников", отвреме навреме се обръща и стреля по танка. По едно време патроните свършват и Али се приготвя да посрещне смъртта. Танкът обаче спира, отваря се люк и отвътре се подава Моше: - Али, патроните ли свърши? - Да. - Да ти продам малко?
Една мутра си купил секретарка-робот. Външност като на Памела Андерсън, знае 8 езика, прави абсолютно всичко, в т.ч. печати под диктовка 500 букви в минута. Хвали се на приятелчето си. - Брато и аз че купя една за офисо, ама нека малко да я потестувам насаме! - Немаш проблем брато! Излезъл нашият от кабинета си и чака в приемната. По едно време се чуват страшни викове на болка и ужас: - Ебаси майката, забравих да му кажа, че в устата й е острилката за моливи!!
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: - Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна: - Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: - Сър Джон, аз Ви обичам! - Да, ама я виж какъв зелен кон имам!