Арабин върви през пустинята, а петнадесет метра пред него жена му. По пътя го среща, друг негов сънародник. Спира го и го пита:
- Абе Талеб, защо жена ти върви пред теб?!! Нашата религия изповядва точно обратното. Жената да върви, по стъпките на мъжа си - зад него!
- Офффф, братко мой, когато са писали корана не са били измислени противопехотните мини.
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:
Мили ми принце,
Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!
Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!