Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
Търговец продава компютър на клиент и му обяснява: - С тази машина можете да си автоматизирате много работата - може да върши половината работа вместо вас! - Добре, дайте ми два.
Програмисти 3,687 прегледа
Следващ →

Още вицове

Събрали се три попа да решават проблеми на църквата: - Вижте сега, няма място вече в гробището и трябва да измислим нещо по въпроса? - Да, може да ги слагаме прави да заемат по малко място- казал единия - Интересно е, но може и до кръста да ги слагаме да пестим и от надгробни плочи - разяснил втория. - Е, че то тогава да ги хванем и за ръце та да отбием и оградата - заключил третия! - Ало, полицията ли е? - Да. - Поемам отговорността за демографския взрив. Попитали децата в детската градина: - Къде са най-хубавите играчки на света? - В България! - дружно отговорили те. - Къде са най-вкусните лакомства на света? - В България! - дружно отговорили те. - Къде можем да четем каквито книжки си искаме? - В България! - дружно отговорили те. По едно време гледат Иванчо плаче. - Защо плачеш бе, мойто момче? - попитала учителката. - Ииискам и аааз да живея в Българияяя... Какво е това: мъничко, черничко, чука по стъкло? Детенце във фурната! Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях. Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го: - Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл? - Как защо? Излязъл съм да отказвам...