Вицет — Първомай

Вървяли си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят - захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо - съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива: - Квии - квии - квиииииик. - К’во се хилиш бе, свиньо мръсна - изръмжал Мечо - ’наш как ми писнаха ушите.

Семейни 03.10.2017 3,726 прегледа

Следващ →

Още вицове

Учителка пита класа, съставен от математичета: - Деца, кое е най-еротичното число? Иванчо: - 21593 Учителката изумена: - И защо? - Защото, ако двама мислят за едно и също, то най-късно след пет седмици ще разберат, че след девет месеца ще станат трима! Учителката завела децата да гледат строителство на нова къща. По време на мероприятието един строител паднал от една стълба и го откарали с линейка в болницата. В училище учителката анализира с децата случая: - Петърчо, защо падна строителят? - Ами не е внимавал, госпожо! - Гошко, ти какво ще кажеш? - Не е спазвал безопасността на труда! - Браво, Гошко! - Иванчо, ти какво мнение имаш по случая? - Ами псуваше ме на майка, госпожо! - Как така Иванчо? Защо? - Ами, каза ми - хей момче, не клати стълбата, щото ще го тура на майка ти!! Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена Шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо… Някои са готови да лижат задници, с надеждата да усетят сладкия вкус на живота. - Дядо,защо на тази снимка ти си седнал на стола а баба се подпира на рамото ти?Не си кавалер!Трябваше да е обратно! - Кавалер съм,но снимката е правена на другият ден след сватбата ни.Аз нямах сили да стоя на краката си,а баба ти, не можеше да седне на задника си.