из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Момче и едно момиче са гаджета отдавна. Той се опитва да я убеди да се омъжи за него:
- Не си ли мечтала някога за сватба? Бяла елегантна рокля?
- Не.
- А куп подаръци? Меден месец?
- Не!
- Меден месец на някой екзотичен остров?
- Не!
- Голяма сватбената торта?
- Дявол да го вземе, знаеше че за това ще се хвана! Направи ми предложение!