Сряда, 7 октомври 2026
|
Първомай
18°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Иванчо и Марийка
- Как се казваш? Мълчание. - Ти да не си дебил? - Казвам се Иванчо. - А фамилията? - Не, не съм дебил.
Иванчо и Марийка
03.10.2017
4,262 прегледа
Следващ →
Още вицове
Отива тъжен евреин при равина и му казва: - Рави! Толкова съм беден, толкова съм беден! ! Дори мляко нямам... Равинът: - Достатъчно, синко, не говори повече! Върви си в къщи, ще има мляко. След два дни същият евреин тича при равина и крещи: - Рави! Появиха ми се женски гърди и мляко даже имат, но аз не те помолих за това! Равинът: - Какво да се прави, синко! Такъв народ сме - по-скоро ще сътворим чудо, отколкото да дадем пари!
- Кажете ми, в този замък има ли призраци? - Всички така приказват! А пък аз и до ден днешен не съм видял нито един! А живея тук от най-малко осемстотин години!
Седефчо пита баба си: - Бабо, бабоо, как се нарича животното, което се завира под дините и ги яде? - Динозавър, бабиното...
Две студентки - едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала: - Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по - добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е педесет на педесет. Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва: - Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по - лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!
Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло. Бащата: - Сине донеси от колата тесто - ще ловим на него. Синът: - Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох. - Е нищо, донеси хляба! - Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия. - Значи да знаеш - никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!