Вицет — Първомай

Мъж и жена от провинцията се разхождат в центъра на столицата. По едно време пред Министерски съвет спира черна лимузина и от нея слиза Симеончо Велики. Мъжът набира смелост и приближава, носейки фотоапарат. - Господин Премиер, аз такова, много ми е неудобно, но дали ще може, ако не ви затруднявам... - Моля ви се, няма никакъв проблем! - изпъчва се гордо Кобургготът. - Чудесно, ето ви апарата, да ни снимате с жената пред Партийния дом...

Политически 03.10.2017 4,356 прегледа

Следващ →

Още вицове

Всъщност не се различаваме много от приматите. Те също седят на групи и се пощят един друг - ето ви ги "Фейсбук", "Туитър"... Три задръстени мутри си циклят в едно заведение и се опитват да изглеждат интелигентни. Първият казал: - Аз мисля, че на Маркс има живот! Вторият добавил: - Да и аз дочух подобна теорема... Третия, за да не се преебе, че нищо не е казал: - Ми не знам, момчета, аз съм импотентен по тоя въпрос... Едно коте се разхождало в парка, когато минало покрай едно езерце. То погледнало натам и забелязало във водата малка наденичка. Котето много се зарадвало и понеже водата била плитка то протегнало лапичката си, издърпало наденичката и я изяло. На следващия ден докато котето се разхождало, то пак погледнало в езерцето. Там имало друга наденица, само че по-голяма. Този път се наложило котето да пъхне целия си крак във водата за да я извади. След това я изяло. На следния ден нещата се повторили, но този път наденицата била огромна и била на дъното на езерото. Изглеждала много апетитна, но била толкова надълбоко, че котето наистина трябвало да се понапъне за да я извади, и тогава то паднало... Поуката от историята е: Колкото по-голяма е наденичката, толкова по-мокро е котето! След изпит студент се прибира в общижитието. Съквартирантът му го пита: - Е, как мина изпита? - Ами в две части. Тържествена и божествена. - Е как така? - Ами първо тържествената - професора с костюм и аз с костюм, той с врътовръзка и аз с врътовръзка. - А божествената? - Ами професора почва да задава въпроси, аз почвам да се кръстя. Аз почвам да отговарям, а той се кръсти. Колко века вече минаха, а единия пръст на човека още е безименен...