Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение:
- Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то?
- Автомат! - отговорил войника.
- Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то?
- Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл.
- Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то?
След дълго мислене войникът се предал.
- Е не знам!
- Това е жаба.
- Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
От детството си знаем поговорките: "Знанието е сила" и "Времето е пари".От училище ни е известно, че "A = F x t", т.е. "Работата = Силата по Времето". Като заместим в нея с първите равенства, се получава, че "Работата = Знанието по Парите", откъдето напълно закономерно произтича, че "Парите = Работата : Знанието".Следователно, при Знания, клонящи към 0, Парите клонят към БЕЗКРАЙНОСТ, като при това количеството на Работата не играе особена роля...