Край язовира се е разположило на пикник семейството на новобогаташ.
На другия бряг рибар клечи с въдичка.
По едно време новобогаташът се развиква:
- Помощ! Помощ! Жена ми се дави! Не мога да плувам! Сто долара на този, който я спаси!
Рибарят захвърля такъмите и скача във водата. Измъква жената, прави й изкуствено дишане, връща я към живота.
- Какво става със стоте долара?
Новобогаташът стои до него притеснен.
- Братче, аз така се уплаших, че съм се припознал
- това не е жената, а тъщата...
- Ама че куцуз! - казва рибарят.
- В такъв случай, колко ви дължа?
- Абе Гошо,защо ходиш по кръчмите да харчиш пари,а не седнем двамката да си пийнем ракийка,да си хапнем салатка,да си побъбрим
(предлага жена му).
Съгласил се.Ударили по 2-3 и Гошо започнал:
- Смятам,да се обадя на Майора да ме вземе и на втората мисия в Ирак,макар,че още не ми е зарастнала раната от първата.
- Кви ги говориш бе Гошо?Ти забрави ли,че си дюс табанлия и дори войник не си ходил?
- Разбра ли най-после ма,защо ходим по кръчмите?