- Келнер! В супата ми има муха.
- Не се тревожете, паякът в хляба ще я хване.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Добре, ще ви донеса вилица.
- Келнер! В супата ми има муха.
- И какво от това, по мухата ви има супа.
- Келнер! Какво прави тази муха в супата ми?
- Като че ли плува по гръб, господине.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не сетревожете, супата ви не е толкова гореща, че да я опари.
- Келнер! Какво значи тази муха в супата ми?
- Не знам, господине. Аз съм келнер, не гадател.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не, господине, това е витамин В.
- Келнер! В супата ми има мъртва муха.
- Да, господине, не ги бива много в плуването.
- Келнер! Чинията ми е мокра.
- Не е мокра, господине - това е супата.
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:
- Как е? Продават ли се картините ми?
Директорът:
- Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.
Художникът:
- Ама, това е великолепно!
Директорът:
- Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…