Иванчо вече станал на 20 години и решил да се ожени. Но искал жена му да е непорочна и девствена. Пробвал пробвал, все на разни Палавници попадал - нито една девствена... Решил да отиде в детската градина и там да си избере непорочно момиче. Видял там Марийка, харесал я и тя го харесала и й казал:
- Чакай ме в тази стая, аз ще се върна след малко.
Отишъл Иванчо до сладкарницата да и купи пасти, кола, сладолед. Връща се в стаята, гледа Марийка гола на леглото и си сложила една възглавница под дупето. Шашнал се Иванчо:
- Какво става тук, бе Марийке?!? Защо си гола? Какви са тези възглавници?!?
- Ама Вас възластните, човек не може да Ви лазбеле... Един иска с възгнавница, длуг без възгнавница...
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова... от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал:
- Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
- Ее, няма какво да крия - 130... и нещо отгоре... Ами ти?
- А аз съм малко по-добре от теб - 140... и нещо отгоре...
- Като си говорим за тия проблеми... да знаеш какво прави нашият приятел професора Агоп? - сетил се Гарабед.
- Отдавна не съм чувал нищо за него!
- Ох, завалията... той е много зле! Получава 450... и нищо отгоре!