Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Равинът след края на молитвата в синагогата се обръща към евреите:
- Хора! Аз разбрах защо не ни обичат! Ние не умеем да пием. Затова утре нека всеки донесе по бутилка водка, ще изсипем всичко в общ котел и ще се учим да пием.
Аврам се прибира вкъщи и казва на Сара, така и така, утре всички трябва да отнесем по бутилка водка и т.н., а Сара му казва:
- А ти, Авраме, вземи бутилка вода. Пълен котел с водка, кой ще забележи?
Така и направил. На следващия ден отиват евреите в синагогата, всеки излива бутилката в котела. Равинът взема черпака, разбърква, пълни черпака и пробва ...
С тъжен поглед оглежда хората и казва:
- Дааа ... затова и не ни обичат хората ...