Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Равинът след края на молитвата в синагогата се обръща към евреите:
- Хора! Аз разбрах защо не ни обичат! Ние не умеем да пием. Затова утре нека всеки донесе по бутилка водка, ще изсипем всичко в общ котел и ще се учим да пием.
Аврам се прибира вкъщи и казва на Сара, така и така, утре всички трябва да отнесем по бутилка водка и т.н., а Сара му казва:
- А ти, Авраме, вземи бутилка вода. Пълен котел с водка, кой ще забележи?
Така и направил. На следващия ден отиват евреите в синагогата, всеки излива бутилката в котела. Равинът взема черпака, разбърква, пълни черпака и пробва ...
С тъжен поглед оглежда хората и казва:
- Дааа ... затова и не ни обичат хората ...