Иванчо отива в командировка за първи път след женитбата с Марийка, настанил се вечерта в един хотел, но сън не го хваща. Посред нощ слиза на рецепцията и казва на дежурния администратор:
-Може ли една четка за дрехи?
-Може. -дал му администраторът, но му любопитно и пита:
-В два часа през нощта? Какво ще четкате?
-Абе нищо няма да четкам, свикнал съм да заспивам като държа Марийка за путето, а сега като я няма, не мога да заспя. Ще хвана четката, дано заспя..
София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...