Вървели си две костенурки в пустинията. Вървели, вървели, минали 15 години и видяли едно канче. Първата костенурка казала:
- Дай да го вземем, па по-натам може да видим чешма.
А другата казала:
- Не, няма смисъл.
Вървели минали още 15 години и видяли една чешма. Първата костенурка казала:
- Aз ще се върна да взема канчето, което видяхме по пътя, но ти няма да пиеш от водата, докато не се дойда!
Другата се съгласила и костенурката тръгнала. Минали 10-20-30-40 години. Костенурката при чешмата умряла от жажда и решила да пие вода. В този момент другата се показала от една издатина и казала:
- Еее, сега ако ще се лъжем, то по-добре да не тръгвам!
Прибира се Марийка разревана вкъщи и майка й я пита:
- Какво стана, бе, Марийке, защо плачеш?
- Ами ... бяхме у Иванчо и той каза да влезем в банята и ...
- Ауу! Да не ти е направил нещо лошо, че плачеш?
- Нее, ама той си има пишка, пък аз си нямам.
- Е, Марийке. Не плачи за такива глупости! Като пораснеш, ще си имаш много!