Върви си из селото младо момиче… Някакъв я загледал, харесал и се обръща към нея:
- Прощавайте, девойче…
Тя, с плътен алт отговаря:
- Вече не съм девойче.
- А как те викат?
- Мене не ме викат, аз сама си идвам.
- Извинете. А може ли за минутка…
- А ще успеете ли за минутка?
- За минутка? Горе-долу.
- Ако е за "горе-долу", аз си имам мъж.
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.