Една монахиня минава през гората. Изведнъж от храсталака изкочили трима пича, скочили й, съблекли я и я изнасилили яко. Естествено, след това избягали.
Станала тя, поизтупала се, облекла се и си мърмори благо под носа, кръстейки се:
Слава тебе Господи, хем ми беше много хубаво, хем не се счита за грях! ! !
Никой няма да забележи твоите сълзи, когати ти е тъжно, никой няма да види твоята гримаса, когато ти е лошo, никой няма да види твоите душевни терзания...Но стига само един път да пръднеш...