Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
Дълга опашка за бира. Заекът се появява отнякъде и застава най-отпред. Вълкът излиза от опашка, хваща заека за ушите и му се кара: - Що се предреждаш, бе ушак... - Ти ела с мен зад ъгъла и ще видиш... Тръгват, а след малко заекът се появява сам и пак застава най-отпред на опашката. Излиза мечката, хваща го за ушите и му се кара: - Ти защо заставаш пред страшната мечка, бе? - Ти ела с мен зад ъгъла и ще разбереш. Отиват. След малко заекът отново се появява и застава отпред. Излиза страшният лъв. Изревава смразяващо... Заекът го прекъсва с жестове и му показва ъгъла. Тръгват натам, минават зад ъгъла, а там стои Змей Горянин: - Аре стига, бе заек. Само месо, месо, месо.... Кога ще донесеш бирата?
Животни 4,289 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разговарят двама братя. - Слушай, имам проблем... счупи ми се члена и сега с жената не можем да имаме деца. Може би ти... да преспиш с нея?! - Какви ги говориш, нали си ми брат, как може да искаш такива неща от мен! Не мога! - Добре де, хайде да си вземем водка, пък ще видим... Купили водка, прибрали се, изпили я, а по-големият брат пак за своето: - Хайде, отивай! - Не мога, още съм трезвен! Хайде още една бутилка да си вземем! - Хайде! Взели още една, изпили я. - Стига толкова, отивай. - Не, не мога, какво да й кажа? - Ние с нея за всичко сме се разбрали, отивай, тя те чака! - Може ли още една бутилка, последна? - Може. Изпили още една. - Отивай.. Младият брат отишъл. След не повече от половин час, излиза. - Е, как мина? Всичко наред ли е? - Абе, какъв любовник мога да съм на три бутилки? Как да мине - направи ми една свирка. Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! - Скъпи, помниш ли онази сцена в "Първоначален инстинкт", в която Шарън Стоун си кръстосваше краката? - Разбира се! - Значи, това помниш! А че жена ти има рожден ден, си забравил! На прием в президентството: - Защо сте угрижен, господин посланик? - Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. - Подозирате ли някого? - Онзи мъж със синия костюм. - Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? - Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: - Ето вашия часовник! - О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? - Не, той нищо не усети… - Моята жена е лъвица, когато се любим! - И какво толкова прави? - Все ръмжи недоволно.