Митничар проверява напращяла млада дама. Пъргавите му ръце стигнали до невероятните гърди на проверяваната. Той ги подхванал здраво, размесил ги и извъднъж дланите му застинали върху гърдите. Митничарят се вцепенил, очите му се оцъклили, а по врата му се стекла издайна капка пот.
- Какво правиш, бе, простак! Веднага да си махнеш ръцете оттам! - развикала се жената.
А митничарят с треперещ глас отвърнал:
- Да ги махна, ама не смея! Натиснах две копчета и сега ме е страх нещо да не гръмне!
Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока:
- Може ли да вървя с вас?
- Да - казва мъжът.
За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор:
- А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище?
- Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.