Попаднали французинът, англичанинът и българинът на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал:
- Ясно е, че ще ви сготвим, но ви давам един шанс да се спасите. Ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем.
Минала седмицата, излиза французинът, влачи празна торба и кучето припка след него.
- Изяде ли кучето месото? - питат го.
- Изяде го.
- Е, говори ли кучето френски?
- Емиии... не.
Хоп - в казана.
Излиза англичанинът, влачи празна торба, кучето върви отзад.
- Изяде ли кучето месото? - питат го.
- Изяде го.
- Е, говори ли кучето английски?
- Емиии... не.
Хайде и той в казана.
Излиза българинът, влачи празна торба, кучето се тътри след него.
- Изяде ли кучето месото? - питат и него.
- Изяде го.
А отзад кучето:
- Лъже, неговата майка!
- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.