Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
В клас. Учителката: - И дошли при цар Солон две жени с дете. Едната твърдяла, че това дете е нейно, а другата твърдяла същото. И тогава цар Соломон проявил своята мъдрост. Деца, кой ще се сети, какво е казал мъдрия цар Соломон? Иванчо: - Добре, че не е от мен детето!
Ученически 4,411 прегледа
Следващ →

Още вицове

Връща се мъж вкъщи, сяда усмихнат до жена си и пита: - Мила, виждала ли си 20лв. смачкани? - Не скъпи. Мъжът вади 20 лв. и ги смачква. Подава ги на жена си, тя ги изглажда и ги прибира. - Мила, а 50 лв. смачкани виждала ли си? - Не скъпи. Съпругът вади 50 лв., мачка ги и й ги подава. Тя се усмихва и си мисли: "Може би е получил заплата... сега ще го обера" Жената прибира и тази банкнота. - Мила, а 25 000 лв смачкани виждала ли си? - О-о-о... не мили. - Погледни тогава през прозореца, за да видиш Пежото на какво прилича! Ърнест Хемингуей Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - Вълкът. - Да. Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи. - Мамо, помниш ли онази китайска порцеланова ваза, която се предава по наследство от поколение на поколение в рода ни? - Разбира се, че я помня. Защо питаш?? - А, нищо. Просто моето поколение прекъсна тази традиция вчера... Стефан имал работа до едно село. Натоварил багажа на каруцата, взел кучето и тръгнал. Изминал 50 километра, но конят му се уморил и казал: - Стефане, дай да спрем да си почина малко! Не издържам вече! Стефан като чул, че коня му говори, се стреснал много, оставил всичко и тръгнал да бяга. Бягал, бягал, избягал 5 километра и спрял да си почине. По едно време кучето му го настигнало. Стефан си казал: - Добре, че поне кучето ми е нормално! А кучето му казало: - Стефане, а знаеш ли и мен как ме стресна тоя кон, бе? Един Заек се разкарвал из гората. Както си вървял, гледа до едно дърво БУХАЛ. Преближил се заека и го попитал: - Ей Бухльо, защо си на Земята, а не на дървото? - Не съм Бухал, аз съм Мишка! - А защо са ти толкова големи очите? - попитал Заека - Акам, акам! - отговорила Мишката