Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Бащата на Пешко все се оплаквал на родителите на Иванчо, че той постоянно се подиграва на сина му и момчето става от ден-на ден по-зле. Иванчовият татко го предупредил, че ако разбере, че той се е подигравал на Пешко, ще яде голям бой. Иванчо отива на училище, среща Пешко и го пита:
- Мараба Пешко, как си с очите?
- Ами, добре съм - му отговаря той.
- Добре, а след 10 години как ще си с очите?
- Ами, пак добре.
- Добре, а след 50?
- Е, евентуално ще сложа очила.
Иванчо снисходително го помилвал по главата и му казал:
- Къде бе приятелю? Къде ще ги сложиш тия очила?!?
Имало едно време един пелтек, дето имал затруднения да каже кока-кола. Забелязал след време, че 39 пъти като каже кафе, на 40-тия казва кока-кола. Вървял си той към една сладкарница и си повтярал: кафе, кафе, кафе... и така 39 пъти. Влязъл в сладкарницата и казал:
- Една кока-кола!
- Моля? - недочула продавачката.
- Едно кафе.