Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Облачно 18°
Млада журналистка интервюира известен ловец, навършващ 100 години. - Моля Ви, разкажете за някой незабравим ловен излет? - Веднъж бях на лов в Азия - спомня си ловецът, но се замислил и се поправил Не. Не. Беше в Африка. Тогава бях млад, на около 25 години. Не. Не. Мисля че бях на 35 години. Щях да ловувам тигри. Не. Не. Лъвове. И както си вървях, пред мен изскочиха три лъва. Не. Не. Беше само един, но огромен. Лъвът ме погледна и... аз се насрах. Журналистката с разбиране: - Понятно е, все пак сте били в голяма опасност! - Не! Не! Сега се насрах!
Гадории 5,326 прегледа
Следващ →

Още вицове

Млад мъж отива в дома на американски милионер. - Много обичам дъщеря ви – казва той пламенно. – Вярно е, че съм беден, но любовта ми е толкова силна, че нищо не може да ме спре! - Добре. Но коя от двете ми дъщери искате за жена? - Която кажете, сър. Разправя се като истински случай в Икономическия институт през 80-те години... Имало предподавател, за чийто изпит се знаело, че ако се занесат три бутилки коняк тройката е уредена. Та отишъл един студент и като сядал за изпитване оставил до стола си плик, в който се виждало, че има бутилки коняк. Предподавателят веднага му взел книжката и му написал тройката. А студента казал: - Благодаря! Довиждане! ...взел си плика с бутилките и си заминал. Подател: Мтел - Вашият досегашен номер 08XXXXX беше сменен на 08YYYYYY. Извинете ни за причиненото неудобство. През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист. - Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо? - Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда. - Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата. Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава: - Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна. Разговарят родителите на двама студенти: - Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията - казва не без гордост един от бащите. - Провървяло ви е - тъжно забелязва другият. - А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си - ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка...