Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от
купетата…
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно…
Тук майката въздъхва облекчено…
- …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Учителя към Иванчо:
-Ако ми кажеш нещо което не знам, ще ти пиша тройка! Писна ми от теб!
-Г-н, учителю, можете ли да забиете дъждовен червей в земята прав като пирон?
-Ми... такова... не може-ще се размаже!
-Ха! Не може, ама може! фиксирате го в двата края с топлийки, мажете го с лак и като се твърди-го забучвате в земята!
-Дай си бележника, ще пробвам и ще реша каква оценка ще ти пиша.
На другия ден Иванчо си получава бележника и гледа вътре шестица и 5лв.
-Г-н учител, тук май ... няква грешка...
-Ааа няма грешка, Иванчо, - шестицата е от мен, 5-те лева от жената!