Вторник, 17 ноември 2026 | Първомай Облачно 11°
Запомни! Никога не чети нощем вицове.ком, че в работата няма да има какво да правиш.
Програмисти 4,243 прегледа
Следващ →

Още вицове

Женска мечта: поне веднъж в живота да излезе с пълни торби не от супермаркета, а от бижутерийния магазин. - Господин майор, обувките ви са различни – едната е черна, другата червена, отидете си вкъщи да се преобуете! - Вече ходих - и там е същото! - Сигурен ли сте, че желаете да изтриете тези папка? - Да. - В тази папка има файлове. Сигурен ли сте, че желаете да ги изтриете? - Да. - Изтриването на тези файлове може да повлияе на програмите инсталирани на вашия компютър. Сигурен ли сте, че желаете да ги изтриете? - Да! Да! Да! - Възможно е тези файлове да се използват от системата. Сигурен ли сте? - Абе, майната ти! - крясва потребителят и натиска Cancel. - Аха! Изплаши се! - мисли си новият, преведен изцяло на български, Windows. Футболната среща между Аскуу и село Сусам никога няма да бъде забравена! Дори и след 10 поколения тази драма ще бъде запомнена! При резултат 3:3 и пряк свободен удар за отбора на Сусам в 93-тата минута на срещата се провежда следния диалог между вратаря на Аскуу (и понастоящем собственик на софтуерна фирма) и трима крайни защитници от същия отбор! - Жа прайм ли дувар уа? - Нимойти уа я ж га фана! Шут! Гол! Аскуу губи мача! Трансконтитенталната титла отива при село Сусам! - От ни га фана уа каунь? - К’ъ ж га фана уа? Ми тя мина кат матор и бе мноо кьошелия, уа! Следва сбиване и рев от кълбото с хора : - Ябааа ! Ко ма напрай уа каунь? Рев от кълбото с хора : - Откънъ ми некътья уаааааааааа серсемь със серсемья! Из публиката хвърчат димки : - Окадихти сичко уа ! Я за са приместя напреш да наглявам калабълъка. Карал си един човек каруцата с коня по пътя, а до каруцата си вървяло вярното му куче и изведнъж конят спрял, обърнал глава към него и му казал: - Оф, много се уморих. Айде да спреме да починеме малко. - Ааа . . . Говорящ кон - казал човекът и побягнал с всички сили. Кучето също побягнало с него. Спрели се чак, когато стигнали до къщата. Човекът се облегнал на касата на вратата да си вземе въздух, а кучето вдигнало към него глава и казало: - А, бе тоя кон как ни изплаши, а . . .