Сряда, 7 октомври 2026
|
Първомай
20°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Чудно, как японците, като непиеща нация са измислили караокето?
Бисери
03.10.2017
3,631 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Как можеш да хванеш заек с голи ръце? - Взимаш един плосък камък, поръсваш го в червен пипер и го оставяш в гората, като го наблюдаваш. Като дойде заека той подушва камъка, шмръква малко от пипера и киха. Когато кихне си удря главата в камъка и е зашеметен. В този момент трябва да го хванеш!
- Слушай, дъще, не позволявай на това момче да идва при теб. Мен това ме безпокои! - Добре, днес тогава аз ще отида у тях. Нека неговата майка да се безпокои.
Студент отива на изпит, тегли си въпрос и сяда. След малко професорът го вика да отговаря. - По първия въпрос? - Ами, знаете ли, аз цяла нощ се готвих и сега някак си ми излетя от главата. - Добре, по втория въпрос? - Ами, разбирате ли,у цяла нощ учих и нещо ми се е объркало всичко в главата. Иначе го учих, сигурен съм, даже задачи решавах. - М-да, в такъв случай ще ви задам допълнителен въпрос,- професорът станал и написал на дъската формулата: Н2О.- Какво е това? - Ех, знаех го, ама сега ми изскочи от главата. Иначе ми е до болка познато... - Какво правите сутрин като станете? - Влизам в банята, мия се... - Не, какво правиш в кухнята? - Правя си закуска... - Какво пиеш? - Ами, да! Разбира се! Това е саламура от кисели краставички!
Паркират едновременно мерцедес и запорожец. Двамата шофьори излизат и собственикът на мерцедеса, косо гледайки към заза, казва... - Карат тук всякакви селяндури евтините си брички. Току-виж, и някоя хубава кола одраскали. Шофьорът на заза кима утвърдително и казва: - Не ми говори, брато! Съвсем нагли са станали! Вчера един велосипедист за малко да ми смачка бронята!!!
Писмо на Графиня Анета до Граф Артур. Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку- лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра- зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи- ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани- чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху- бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо- я в ръка. Твоя Анета. (прочети през ред)