XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка: "Обича ме, не ме обича..."
XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка: "Обича ли ме? Разбира се! Ще даде - няма да даде..."
XX век. Юноша с дънки къса маргаритка: "Дали ме обича? Кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли - няма ли да ми стане..."
XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка - емблема на icq, чете на монитора: "Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем!" и гадае: "Мъж? Жена? Активен? Пасивен?"
Малкият Иванчо се упражнява да свири на цигулка и мъчителното скрибуцане кара кучето да вие непрекъснато. В съседната стая бащата на момчето се опитва да работи на компютъра, но напразно. След като половин час изтърпява дуета на цигулката и кучето, най-накрая извиква:
- Иванчо, не можеш ли да свириш нещо, което кучето не знае?