Вицет — Първомай

През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша: - Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено. - Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!

Разни 03.10.2017 2,714 прегледа

Следващ →

Още вицове

В Англия се продавал един голям дворец. Един милиардер разбрал и се възползвал, но двореца бил много евтин пък голям. Той попитал съседите защо е така и те му отговорили, че е обитаван от духове. Той отишъл до двореца почукал и от там излязъл един пребледнял господин. Милиардерът попитал: - Вярно ли е, че този дворец е обитаван от духове? А, мъжът отговорил: - Аз от 500 години живея тука и дух не съм видял! Шеф се кара на подчинен, че непрекъсното говори по телефона. - Но това е по работа! - оправдава се служителят. - В такъв случай, ще ви помоля да не наричате нашите клиенти зайчета, котета и писанчета! Думичката „МЕД” едва ли предизвиква у един ром асоциации свързани с пчели и трудолюбие. Момченце се събужда някъде около три часа през нощта и започва да се върти неспокойно в леглото. - Пешко, що не спиш, бе? пита майката. - Ами не мога, бе, мамо. Що не ми разкажеш една приказка? - А, няма проблеми, всеки момент баща ти ще се върне и ще ни разкаже приказка и на двамата... - Само алтавите може да купуват захарта на такава цена. - Ами не купувайте. - Да бе, и алтавите да изкупят всичката!