Вторник, 17 ноември 2026 | Първомай Облачно 11°
Три стадия на износените чорапи: - може да се изрежат ноктите, без да се свалят чорапите; - може да се измият краката, без да се свалят чорапите; - може да се свалят чорапите, без да се свалят обувките.
Разни 2,676 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж на средна възраст влиза притеснен при сексолог: -Докторе,нещо не ми става...нали се сещаш!!! -А!Що така бе,я ела утре с жена си! Пристига на другия ден мъжа със съпругата си по-оклюман от препикано мушкато.Доктора: -Сега излез навън аз ще остана с жена ти да обсъдим нещо тука. Човекът отчаян от живота одобрително кимва с глава и сяда на стола отвън. -Съблечете се госпожо! Жената в името на семейното щастие а и от презумцията, че на доктор всичко се показва съблякла дрехите си.Доктора започнал щателно да я оглежда отгоре,отдолу държейки се за брадата и цъкайки с език. -Облечете се! Излязал доктора при нещастният човек и му казал: -Спокойно господине,проблема не е във вас,и на мен не ми става от жена ви!!! Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал: - Зайо, айде да се возим! -Добре бе Вълчо. Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км/час и пита: - Зайо, напика ли се от страх бе? - Не бе, не бе! Вдига вълкът 200 км в час. - Напика ли са бе? - Абе много бавно караш бе! - казал зайо. Вдига вълка 300 км в час. - Напика ли са бее? - Неее. - Е ся ше са насереш кат ти кажа, че нямам спирачки! Малката Марийка се връща от детската градинка: Мамо, мамо, пък аз вече знам как майките получават децата! Как, моето момиче? Ами татковците и майките отиват в тяхната стая и се събличат чисто голи. Пишката на таткото се надува и става по-голяма, майката кляка на колене и таткото пъха надутата пишка в устата на майката! Пишката започва да пръска и така се получава детето! Не е съвсем точно така, моето момиче, майка ти получи последният път ново кожено палто! Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока: - Може ли да вървя с вас? - Да - казва мъжът. За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор: - А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище? - Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът. Оптимистът не потъва - оптимистът измерва дълбочината.