Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 13°
Мъж отива към прозереца, отваря щорите и казва на жена си: - Не ти ли се струва, скъпа, че днес е един прекрасен ден? Жената: - Какво искаш да кажеш с това, скъпи? - Спомних си, какво казваше. - Какво? - Че един прекрасен ден ще си събереш багажа и ще си заминеш от мен!
Семейни 3,814 прегледа
Следващ →

Още вицове

Баща намерил в сина си електронна цигара и го накарал да я изпуши цялата, барабар с батерията и зарядното. Странно е как някои хора започват отначало всеки път, но никога не могат да поставят и един край. Горбачов, Рейгън и Тато ги извикал Господ. Първо повикал Горбачов. След малко руснака излиза и реве.<BR> - Какво стана бе?<BR> - Ами Господ ми каза, че ако не съм престанел да казвам на хората, че не съществува щял да хвърли едно топче и да натисне едно копче и БУМ! ТРЯС! няма Съветски Съюз...<BR> Влиза Рейгън. След малко излиза и той ревящ:<BR> - С тебе пък какво?<BR> - Господ ми каза, че ако не науча хората си, че не всичко е пари и бизнес ще хвърли едно топче, ще натисне едно копче и БУМ! ТРЯС! няма Америка...<BR> На ред идва Тато. След малко излиза и се хили като заклан:<BR> - ?!?!?!?<BR> - Ей, ебати майтапа!<BR> - Какво бе?<BR> - Ами Господ ми каза, че ако не науча българите да не крадат и да не произвеждат некачествени стоки и...<BR> - Добре де и какво натам?<BR> - ’ми свих му топчето, а на копчето пишеше Made in Bulgaria! БКП така са стегнали на малкия Бойко червената вратовръзка, че после даже станал член на БКП..и никога не напуснал.... Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!