Сряда, 11 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 11°
На заболекарсия стол жена на ревнивец! Мъжът, се скъсва да й звъни, а тя с разчекната уста няма начин да му вдигне. След поредното влудяващо звънене, на зъболекаря му писнало, вдигнал и му казал: - Свършвам, плюе и тръгва!
Семейни 3,553 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Вчера без напрежение изгорих 800 калории. - Е, добре, добре, разкажи по-подробно. - Просто забравих пицата във фурната! - Г-н Бобър, защо са Ви толкова бели зъбите? - Аз не съм никъв бобър, аз съм Вашия анестезиолог... ------------- и още един: - Госпожице, не желаете ли да се снимата в рекламата на Колгейт? Че бобърът се е разболял... Трима монаси били толкова праведни, че настоятеля на манастира им разрешил един ден да извършат по един грях. Единственото условие било, вечерта да разкажат греховете си. Връща се първия монах. Настоятеля: - Какво направи? - Срам ме е да си призная. Пуших марихуана, пих алкохол, употребих наркотици. - Е, добре, отиди пий от светената вода и лягай да спиш, греховете ти са опростени. Връща се вторият. - Ти, какво направи? - Аз съгреших ужасно, чуках се с мъже, жени, деца, кучета и даже с компакт диск. - Добре, отивай да пиеш от светената вода! Греховете ти са опростени! Последният се връща в три часа. - Ти пък какво направи? - О, аз извърших огромен грях. Срам ме е да си го призная! - Добре де, нали се договорихме?! - Добре, ще кажа. Аз пък срах и пиках в светената вода! Загрижена майка:- Петя, купих ти шампоан. Да обядваш! Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?