Бизнесмен заминава командировка. Дава инструкции на иконома си:
- Робърт, трябва да замина за две седмици, оставям вилата на твоите грижи, дръж всичко под контрол.
Робърт:
- Да, господине, ще се грижа за всичко.
След няколко дена бизнесменът звъни на иконома си:
- Робърт, как е? Всичко наред ли е?
- Много ми е жал, но счупих дръжката на лопатата.
- Какви ми ги разправяш, каква дръжка?
- Съжалявам, но се счупи, като погребвах кучето ви.
- Какво???!? Кучето ми е умряло? Как можа да стане това?
- Скочи в басейна и умря.
- Но… Лабрадора… тези кучета са отлични плувци.
- То скочи, а басейнът беше празен.
- Празен ли?! Нали го напълнихме миналата седмица!
- Водата я изтеглиха пожарникарите, за да гасят вилата.
- ВИЛАТА МИ Е ИЗГОРЯЛА!!? По дяволите, как?
- Падна свещта, стояща при ковчега на майка ви.
- ?!?!? Какво?!? И мама ли е умряла? Какво е станало?!!
- Влезе в стаята на жена ви и я видя в леглото с най-добрия ви приятел, и не й издържа сърцето…
След казармата син се връща на село. Обсъжда с баща си потенциалните си годеници:
- Ето, Ваня е много хубава, кротка, разбрана...
- Не е за тебе, сине. Виждаш ли, с майка й навремето... А бе, с една дума, сестра ти е!
- Добре, тогава Катя. Също е много свястна.
- Сине, разбери ме правилно! Навремето, с майката на Катя...
Обажда се майката:
- Не го слушай, сине! Жени се за когото искаш! В края на краищата този дърт пръч не ти е чак толкова баща, колкото си мисли...