Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Вълкът гонил заека много дълго време. Накрая заекът се скрил някъде. Вълкът дълго търсил плячката си, но не успял да я намери. По едно време стигнал до машина за напитки. Бил много жаден от изморителното преследване. Пуснал 50 стотинки и си взел чаша пълна с лимонада. Харесало му и дал още 50 стотинки за вкусната напитка. Машината му напълнила чашата наполовина. Вълкът се учудил но изпил и нея. Поискал още лимонада и дал още пари. Този път машината нищо не наляла. Ядосан, вълкът започнал да удря машината. Накрая от вътре се чул гласът на заека:
- И да блъскаш и да не блъскаш, няма повече пиш...