из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Просяк се моли: "Господи, направи така, че да видя десет лева на тротоара и да не ми се иска да се наведа да ги взема!"
Господ помисли и го награди с радикулит.