Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Жена отишла при личния си лекар, защото се безпокояла, че нощем подмокря леглото. Докторътй задал обичайните въпроси, после й казал да застане зад паравана и да се съблече. Тя се изненадала, но се подчинила. Когато се съблякла, лекарят я помолил да застане с ръце отпред с лице към голямо огледало. Жената не разбирала защо я кара да го прави, но била готова на всичко, за да се излекува. После докторът й казал да се разкрачи, проврял глава между бедрата й и опрял брадичката си върху интимните й части.
- Да, да - измърморил той. - Да, ясно. Добре, сега бихте ли се облякли, моля?
След като се облякла, докторът й казал да седне и я осведомил, че се подмокряла, защото преди лягане пиела много вода. Жената се озадачила.
- Тогава за какво бяха всички ония упражнения пред огледалото?
- А, това ли? Просто исках да видя дали ще ми отива брада.