Мъж се връща вкъщи и гледа жена си с любовник. Баммм! - през прозореца без да се замисли.
На следващия ден пак заварва жената със същия любовник - целият в бинтове и превръзки. Бамммм! - пак през прозореца.
На третия ден се връща и гледа жената пак със същия. Този път се разгневил страховито и разярено тръгнал към мъжа. Любовникът казал:
- Спри! Кажи какво искаш от мене!
- Как какво бе, да не спиш с жена ми.
- Така кажи, бе, човек! А ти само намеци, намеци...
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!