Вицет — Първомай

Червената шапчица, Омир О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази, що с шапка червена в гори тилилейски захожда и кошничка с пити и вино принася за баба! Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад, та път да разчистят за хищник - коварен и гладен! И стигна той бързо, подобно изплашен троянец, преследван от псета и бързоноги ахейци, до малката горска поляна със къща в средата. Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука, а глас уморен и отпаднал повика го вътре…

Червената шапчица 03.10.2017 8,415 прегледа

Следващ →

Още вицове

Българин отива в Мадрид и влиза в ресторант да обядва. Вижда на съседната маса сервират някаква огромна порция, която изглежда много вкусно и пита келнера: - Извинявайте, каква е тази гозба? - Това са тестиси от бик убит по време на коридата. - Бих искал да си поръчам. - Съжалявам, но дневно се сервирата само по веднъж, защото има само една корида, но може да си поръчате за утре. Поръчал си нашенецът и на другия ден отива в ресторанта. Сервират му блюдото, той започва да се храни, но му се струва, че нещо не е наред. Вика келнера и пита: - Вчера порцията ми се видя доста по-голяма. Защо така? - Е-е, понякога се случва и бикът да победи... Пред заведение стои луксозен автомобил. Зад волана дреме шофьорът. По едно време идва при колата някакъв човек. Почуква на стъклото, шофьорът отваря прозореца, човекът му подава един плик: - Моля, предайте го спешно на Вашия шеф. Шофьорът отива и занася плика на шефа си в заведението. Той отваря плика и чете:"Ако стане - ще е чудесно, ако ли не здраве да е!" - Какво пък значи това? - чуди се. Шофьорът също прочел бележката, замислил се и изведнъж изтичал на улицата. След малко се връща - Станало е! - въкликнал. - Какво е станало? - Да ни открадната колата... Марийка на майка си: - Мамо, мамо, намерих 10 лева! - Изтърси си сламата отзад от полата и никога не лъжи майка си. Аз на твоите години намирах по няколко двайсетака!! Учителка по английски: - Преведете думите, които не знаете! Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!