Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям…".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям…"
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?"
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
"Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен…"
На международен медицински симпозиум американски професор пита българския си колега:
- Колега, във вашата страна, имали ли сте случаи, да лекувате един болен от някаква болест, а после при аутопсията да се окаже, че е била съвсем друга.
- Не, разбира се. У нас от каквото ви лекуват, от това си умирате.