Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Дама гледа продължително мъжа си, който от половин час не се откъсва от вестника си, и въздиша:
- А когато ме ухажваше, беше толкова нежен и внимателен, скъпи!
- Е, мила, човек спира да се страхува, че ще изпусне влака, след като вече се е качил на него.