Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си.
- А! Кой беше това?! - простенва тя от приятна болка.
- Поручик Ржевски, Ваше величество! - представя се той, удряйки с токове.
- Продължавайте, полковник, продължавайте…
Мутра се бие по главата, скубе си косата и нарежда:
- Требаше да слушам баща си, като бях млад... Ах да се е... Що не го слушах баща ми... Трябваше...
Вижда го негов колега и пита:
- К’во, бе Тиква, к’во толкова ти казваше баща ти, като беше млад?
- Е.а ли го, нали това ти разправям, че требваше да го слушам....