Вървяли си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят - захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо - съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Квии - квии - квиииииик.
- К’во се хилиш бе, свиньо мръсна - изръмжал Мечо - ’наш как ми писнаха ушите.
Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров много се изплашил и си казал:
- Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал:
- Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!
Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!