Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
Един мьж влязъл в ресторант. Извикал келнера.
- Имате ли печено пиле?
- Да, имаме.
- Ами на грил?
- Да, имаме!
- А… печено на фурна?
- Да, имаме.
- А жулиен?
- Да, имаме.
- А… печено на скара?
- Да, имаме!
- Вкусни ли са?
- Да.
- Донесете ми тогава едно крилце.
- Ляво или дясно?