Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Един човек отива на ресторант. Взема менюто - в него има най-раэлични морски ястия и накрая пшше “Две добри думи”. Tой вика келнера и го пита:
- Ще ми предложите ли нещо?
- Да “Две добри думи”! НЕ ЯЖТЕ!!!