Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Младо момиче най-после се съгласява с ухажването на едно борче:
- Добре, довечера ще спя с теб, но обещай, че ще ме пазиш...
- Ами, нема проблеми! Ако требе, ще земем и брато и той да те пази...