Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
"Вървя си аз по улицата вчера, и гледам - чудно красива девойка. Реших да се запозная, а тя - кой знае защо - се развика и избяга с писъци.
Жалко, че бях пиян като мотика и не можех да говоря, иначе щях да й обясня защо съм целия насинен и дрехите ми са в кал, и къде съм намерил ножа..."