Пътуват семейство индианци във влака. Мъжът-стария индианец казва на жена си:
- Вождът е жаден! Жено, марш за вода!
- Къде да я търся сега тая вода във влака? - попитала жена му.
- Казах отивай за вода! Ще я търсиш и ще я намериш. Върви в края на вагона, там трябва да има. Става жена му и след малко се връща с една кана вода. Вождът пие и се успокоява. След малко обаче пак извиква:
- Жено, отивай за вода! Жена му отива и пак му носи да пие. След известно време той пак я праща да му донесе вода. Тя обаче се връща с празна кана. Индианецът се мръщи:
- Защо ти жено не носиш вода на вожда?
- Защото някакъв бледолик си е събул гащите и е седнал върху кладенеца.
Затворник получава писмо от жена си:
"Мили мой, реших да посея марули в задния двор. Кога е най-подходящото време?"
Тъй като знаел, че охраната на затвора чете писмата, мъжът отговорил:
"Мила моя, каквото и да правиш, не пипай нищо в задния двор. Там скрих парите."
Седмица по-късно се получило следното писмо: "Мили мой, няма да повярваш какво се случи онази вечер - дойдоха някакви мъже с лопати и прекопаха целия заден двор."
Затворникът отговорил с друго писмо: "Мила моя, сега е най-подходящото време да посееш марулите."