Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.
Една жена кара колата си и спира по едно време и ще паркира от дясната страна на улицата. Намаля, спира, дава задна и "тряс!" - ударила задната кола. Дава първа и "тряс!", после пак задна "тряс!", после пак първа "тряс!" По едно време един полицай се приближава и с усмивка я пита:
- Извинете, госпожо, вие по слух ли паркирате?