През една дупка на стената бай Петко обичал да гледа
своята съседка как мете двора облечена с къса роба.
Но веднъж,бабата го сгащила и закрещяла:
-Що не запушеш тая дупка бе дядо?
А дядото тъжно отговорил:
-Нямам сили вече,старо.Да бях млад хубаво щях да я
запълня аз тая дупка.
- Наистина ли ме обичаш?
- Наистина!
- Повече от всичко?
- Не, повече от всичко обичам себе си!
- А после мен, нали?
- Не, после роднините!
- А после?
- После Родината!
- Копеле си ти!