Чапай и Петка бягали от белите. Петка се качил на едно дърво, а Чапай навлякъл една кучешка кожа, но наопъки. Дошли белите. Видели кучето и му дали парче локум. Чапай го изял. Те започнали да се смеят и му дали още едно парче локум. Той пак го изял и те си тръгнали. Тогава Чапай махнал кожата и попитал Петка:
- Защо се смяха?
- Ти да си виждал куче да яде със задника си?
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната:
- Нося се аз на коня, и гледам срещу мен - куп врагове! Че като ги подхванах със сабята - сеч, сеч! Това ръце, крака - всичко наред сека!
- А защо не им сече и главите?
- Ами главите им вече бяха отсечени…